На този въпрос може би най-точен и категоричен отговор дава Юкио Мишима – японецът, разкъсван между два свята - между източната и западната култура, но и между миналото и настоящето. Наричат го последният самурай, защото извършвайки публично ритуално сепуко загива за своята страна, опитвайки се да пробуди в нея дух на патриотизъм.

В навечерието на този акт той завършва последния том от тетралогията „Морето на плодородието“, чиито основен замисъл е именно прераждането на човешката душа. Оставя ръкописа на издател с надеждата да бъде публикуван след смъртта му.
Едно прецизно планирано самоубийство и прецизно предадено послание от един пистел, в което се крият всички тайни на живота.

Японската дума за „прераждане“ се състои от два символа – „отново“ и „суров“, „необработен“. Заедно те съставляват и понятието „възпроизвеждане“. В основата стои същността на действителния характер на живота и процесите на повтаряемост и съзидание. Самият Мишима вярва, че след смъртта предстои преоткриването на новия дух, новия живот с новите възможности за промяна. Изчерпването на предишното съществуване води до вземането на дръзкото решение то да бъде прекратено, за да започне борбата отначало.

Тетралогия „Морето на плодородието“, върху която писателят работи от 1965 г. до последните часове на своя живот, включва романите „Пролетен сняг“ (1967), „Галопиращи коне“ (1968), „Храмът на зората“ (1969) и „Разпадането на ангела“ (1970). Поредицата представлява алегорично изследване на живота на японското общество между 1912 г. и 1970 г. и проследява преражданията на един и същи дух в различни превъплъщения. Четейки книгите читателят няма как да не се запита кой ли е онзи неспокоен дух, който се превъплъщава, докато достигне своето въздигане. Сюжетът се свързва с възгледите на самия писател. Неговата смърт е открита критика, насочена към родната му страна, заради посоката на нейното позападняване, промяна на ценности и начин на живот. Мишима е често цитиран в изказването си, че Япония трябва да се завърне към традициите на миналото си, особено към културната си идентичност, повлиян силно от онова, което той нарича „Bushido“ или „пътят на война“.

Първата част от тетралогията, „Пролетен сняг", е вече на литературния пазар. Главният герой Кийоаки избира пътя на смъртта и оставя завет на най-добрия си приятел Хонда, да го чака и да го разпознае в следващото му прераждане. И това се случва. През февруари излиза следващата част - „Галопиращи коне“, в която са минали години и Хонда присъства служебно на турнир по кендо. Завладян е от представянето на млад боец, в когото разпознава веднага преродения Кийоаки. Но възторгът му скоро се превръща в смут, защото боецът се оказва фанатик, запленен от самурайския морал на епохата Мейджи, който е убеден, че капитализмът е отговорен за деградацията на модерна Япония. Момчето се увлича в рискована акция, замислена на практика като самоубийство...

Юкио Мишима се превръща в много добре приет и четен автор в западната литература и като цяло се разглежда като най – достъпния японски писател за западната аудитория. Наричат го японският Хемингуей, сравняват го със Стендал, Достоевски и Джойс. Преводи на творбите му се издават по целия свят, а драматичните му произведения се играят на най-престижните сцени.
Номиниран е два пъти за Нобелова награда за литература.