Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2013 13:24 - Повече от 8‘19“ с Георги Господинов в Пловдив
Автор: litcompass Категория: Забавление   
Прочетен: 933 Коментари: 0 Гласове:
0



imageСлед цели 8 години в препълнената Камерна зала на Драматичния театър се състои дългоочакваната от пловдивските (по)читатели среща – най-превежданият български писател Георги Господинов дойде на юг, за да представи книгите си „Физика на тъгата“, „Невидимите кризи“ и „И всичко стана луна“.

Необикновена среща между читатели и писател, по-скоро приятелски разговор, с много смисъл, откровение и вдъхновение. Поради теснотата на залата, аудиторията се разпръсва по ръкавите на коридорите и надава ухо за случващото се вътре. Издателката Божана Апостолова не скрива радостта си от очевидното доказателство, че Господинов е успял да върне книгата в ръцете на българина.

Светлина, театрална тишина при първо действие и дискретен аромат на лилиуми (поднесените цветя на съпругата на автора и негова Муза). Господинов се появява на сцената с широка усмивка, развълнуван от множеството, и снима публиката.

„Историите на Господинов са преживени и споделени, а прозата му е чиста проба безвремие“, обяснява водещият на събитието - литературният критик Здравко Дечев. С което обобщава и привързаността на българския читател към творчеството на Господинов – чиста, подтикваща към споделяне, извечна лирика и проза. Дори първите му стихосбирки „Лапидариум“ и „Черешата на един народ“, стихотворението „Любовният заек“ още носят трепета от първото прочитане. На голямата видеостена публиката чува и вижда чуждоезикови рецитали на същото това стихотворение.

Стъпка по стъпка, бавно и неусетно Господиновата постановка прелива в няколко действия, в които не той, а читателят има чувството, че е в центъра на събитието. Но типично, все пак Георги Господинов е доста добър драматург.

Света на събитието вписваме в 8 минути и 19 секунди – времето, от което се нуждаете, за да прочетете статията...

„Невидимите кризи“. Творческо определение. Действие първо.

Сборникът с есета излезе в началото на годината и съвпадна с февруарските протести. Авторът изтъква, че не е лесно да се говори за икономическа, а и за политическа криза, но има няколко български поколения, които не са излизали от нея, а тя неусетно се е превърнала в лична, екзистенциална. Проблемът е в точно тази лична криза, която е по-трудно видимата, а ние можем да излезем от нея с... четене, предлага накрая той.

Говорейки за кризите, няма как да не обърне внимание на чисто психологически състояния на човека в криза, а оттам и да сподели вижданията си за интересния ефект – Мълчанието. А то „ни е перманентна черта, ние свикнахме с него. Ние на маса много разказваме, но за лични неща мълчим, сякаш са ни учили да не говорим публично за личните си истории. Добре ще е всички ние да бъдем повече ,,ухо“ и да искаме да чуем какво ще ни кажат другите“. Разсъжденията на Господинов се преплитат със съдържанието на сборника „Аз живях социализма. 171 лични истории“, на който той е съставител – разкази, различни от общите спомени за манифестации и пленуми.

За страшните сънища и тефтерчетата. Или личните истории на Господинов. Действие второ.

Г. Г. е писател, който се обръща към корените си, говори и пише много за родителите си, за баба си и дядо си. Именно заради това читателите го чувстват част от духовния си храм. А на въпроса как претворява тази близост, той показва тефтерчето си (61 поред), в което записва всички свои впечатления. Когато бил на шест години, баба му не му дала да щ разкаже страшен сън и той си го записал. В обобщение: „Начинът да се борим със страховете си е като ги записваме“. С много приятен тембър ни отведе в края на 70-те чрез откъс от „Физика на тъгата“, за да разкаже за забранените неща, за които се е говорело само вкъщи...
image

Отказаният свят. Действие трето.

Пътува ли в чужбина, се старае да гледа през очите на своите баба и дядо. Особено на баба си, която не е напускала родното си село, за разлика от дядо му, който бил на война. Обещал щ да я заведе да види „Парижката Света Богородица“, но тя починала. По-късно бил сигурен, че тя така или иначе нямало да се чувства комфортно в огромната катедрала – по-добре би щ било в уютната селска църква.

„Нека когато пътуваме, го правим и заради онези, които по един или друг начин не са имали тази възможност“, заключва накрая Господинов.

Малко преди 8 минути и 19 секунди.

В много от разказите му се срещат числа. „И всичко стана луна“ започва с „8 минути и 19 секунди“ – това в времето, което човечеството ще има, когато слънцето спре да свети и настъпи мрак. Облечен с тениска с щампа 8‘19“, писателят съветва всички да броим живота си в по-малки мерни единици (минути и секунди) – така ще живеем не толкова обидно кратко.

А надеждата за България...

Надеждата му е в Четящия човек. Той е мислещ, колебаещ се и несигурен. „Много е важно да реабилитираме уязвимостта на човека“, подчертава авторът. Страх го е от хора, които са неуязвими и самонадеяни (като тези във властта в момента). А ако намерим чувствителни политици – това също е надежда. Другата надежда е в младите хора.

На финала Господинов прочита разказа „8 минути и 19 секунди“. После светлините в театъра угасват и... настава време за автографи.


Ако тази статия Ви е харесала, последвайте ни на нашата
страница или във фейсбук , където можете да намерите повече за четенето, интересни инициативи, книги и награди за литература.






Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: litcompass
Категория: Изкуство
Прочетен: 170599
Постинги: 86
Коментари: 15
Гласове: 67
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031