Може би за всеки ценител на добрата литература горенето на книги намирисва на богохулство, но какво ще стане ако авторът сам смята, че работата му трябва да бъде хвърлена в пламъците?

За тези, които си задават въпроса дали създателят има право на такава радикална автоцензура, намерихме шест примера от историята на литературата:

1. „Процесът“ и „Замъкът“ от Франц Кафка
Ако Макс Брод беше изпълнил заръчаното от Франц Кафка, днешната световна литература би била по-бедна без споменатите произведения.
Скъпи Макс, последното ми желание е всичко, което оставя след себе си под формата на дневници, ръкописи, писма (мои и чужди), скици и така нататък, да се изгорят, без да бъдат четени.
Това пише Кафка, преди на почине от туберколоза, в писмо, с което упълномощава дългогодишния си приятел в управление на завещанието и завета му. Когато Кафка издъхнал, бил никому неизвестен счетоводител. Неговите романи и разкази са публикувани едва в края на двадесетте години, но бързо печелят признание. И всичко това, защото Макс Брод не удържал на думата си към умиращ приятел.

2. „Енеида“ на Вергилий
Ако зависело от решението на Вергилий, „Енеида“ би била просто пепел. В деня на смъртта му (21 септември 19 г. пр.н.е.) авторовото мнение било, че въпросната творба не става. Някои легенди твърдят, че Вергилий, страхувайки се, че ще умре, преди да е преработил поемата си, дал инструкции на приятели (включително и на император Август) да изгорят творбата след смъртта му поради недовършена песен. Той не харесвал последователността на действието в книга VIII, в която Венера и Вулкан имат полов контакт, противоречащ на римския морал. Приятелите на Вергилий обаче не се съобразили с желанията му и дори самият Август наредил те да бъдат пренебрегнати. След лека преработка „Енеида“ била публикувана.

3. Поемата „Пан Тадеуш“ (с подзаглавие „Последния шляхтишки съд в Литва“) от Адам Мицкевич
На косъм и студентите нямаше да четат „Пан Тадеуш“ с известния „Епилог“, оцелял в наши дни благодарение бдителността на приятелите на Мицкевич, които отишли на посещение на поета точно когато изгарял бележките си. Виждайки как хвърля в огъня свои стихотворения и дневници, го спрели точно преди да е успял да унищожи някои от страниците на великата поема. Епилогът е изваден обгорен от пламъците. Мицкевич така и не довършил творбата си. По-късно наследниците му дешифрирали овъгления ръкопис, а където това било невъзможно, възстановявали пасажите по паметта. Първото издание на „Пан Тадеуш“ заедно с „Епилога“ е публикувано през 1860 г., пет години след смъртта на поета. „Пан Тадеуш“ не е високо ценена от съвременниците, нито от самия Мицкевич, но с времето тя печели признание като „най-високото постижение в цялата полска литература“. Наричана е „последният епос“ в световната литература.

4. 1800 стихове от Емили Дикинсън
Емили Дикинсън напуснала света убедена, че всичките й документи (писма, бележници, самостоятелни страници) завинаги са изгубени в пламъците. Заветът й бил цялата й кореспонденция да бъде изгорена. Така и направила по-малката й сестра Лавиния, но инструкциите едва ли важали за четиридесет тетрадки и отделни листове, заключени в сандък. Лавиния веднага разпознала стойността на поемите и дълго време била обсебена от идеята да ги види публикувани. За първи път, събрани в едно издание, стиховете се появили през 1890 г. Въпреки че публикуваното творчество отприщва неблагоприятните отзиви на критиката в края на XIX и началото на XX век, в наши дни Емили Дикинсън е считана за един от най-великите американски поети. Ако всичко това не се бе случило, днес само шепа от произведенията на поетесата щяха да стигнат до нас – онези десетина, публикувани приживе от авторката в периодичния печат... вижте другите заглавия.