Какво свързва „1984“ с „1989“?
В областта на литературата това е романовата форма. Защото и двете означения са заглавия на романи.

Първият – на Оруел, е свързан с едно универсално антиутопично предчувствие за развитието на тоталното следене на хората. Вторият – на Димитър Коруджиев, тръгва от „реализираната антиутопия“ в тоталитарна България, за ни отведе до един възможен път за изход от нея. И този път в общо културен план е преодоляването на човешката закрепостеност, преодоляването на митологично омагьосания свят на феодализма със социалистическото лице, преодоляването в един нов динамизъм на човешкото движение.

Защото „Биг брадър“ е силен само в затворени пространства, там където човеците са закрепостени, където те лесно биват проследявани и още по-лесно манипулирани. Докато в света на движението, на индивидуалните поведенчески жестове се ражда свободата. Подобна имплицитна схема задвижва сюжета на Димитър-Коруджиевия роман. Неговият главен герой е притиснат до стената на българската Държавна сигурност и естественото му човешко решение да не се предава, а да бяга, го повежда по пътя на преодоляващото статукво познание. Тази иначе простичка схема добива символично значение по два начина. Първият е свързан с конкретни исторически събития – началото на „дисидентски сбирки“ из София, и голямото насилствено „преселение“ на българските турци през 1989 г. Втората е заложена в родовата биография на героя – родът му тръгва от Франция през 16-ти век, минава през епохата на Великата френска революция, през Русия, за да преживее срутването на социализма в България, срутване на цяла една феодална по духа си система, случило се и в най-източната точка на Европейската карта. Онова, което някога е подгонило френските аристократи, води до просветлено освобождение техния последен наследник – един цикъл от двеста години, който реализира проекта на буржоазното Просвещение в цяла Европа.. вижте целия текст.