Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2013 17:28 - В нейна чест храбреци и левенти са писали песни
Автор: litcompass Категория: Забавление   
Прочетен: 1163 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.12.2013 17:34


imageСлънцето и луната. Нощта и денят. Черното и бялото. Светлината и мракът. Дюлята и нарът. Михримах... Момиче, заслепяващо погледа, очите й са обширно синьо море, а косите й – пшеничено руси. Единствената дъщеря на десетия падишах на Османската империя – султан Сюлейман, от московската наложница Александра, станала по-късно известна като Хюрем султан.

Михримах, дъщерята на наложницата... В нейна чест храбреци и левенти са писали песни, с изпълнени с блян сърца...
Моретата са ни домът, вълните – нашите другари.
Надбягваме се с вятъра, опиваме се с урагани.
Не знаем що е страх, връхлитаме върху врага.
Дано помолиш се за нас, сестрице Михримах...

След като прочетох Хюрем, московската наложница, все още облъхнат от духа на Османската империя, прочетох и Михримах, дъщерята на наложницата. Добре съм и направил. Докато опозная събитията, местата и хората, вятърът на книгата ме обгърна изцяло. Или разбирайте, че възприех историята като моя лична история.

Искаше ми се да кажа, че историята на Михримах е и тъжна, и весела. Но меланхоличната й страна надделява. По време на цялата книга я сравнявах с Хюрем. Но като че ли Михримах е по-невинна и безпомощна. Когато ги сравниш една с друга, майка й се откроява като образ на силна жена, докато Михримах през цялото време си остава дете.

Михримах, дъщерята на наложницата е третата книга на Демет Алтънйелеклиолу. С течение на времето със сигурност тя е развила по-добре писателските умения. В сравнение с първата й книга от серията за османската династия, разпределението на събитията е направено много по-умело. Романът проследява паралелно историята на Михримах в харема и приключенията на Исмаил от Алаийе, преплувал от замъка Корфу до леговището в Истанбул – Левент.

Епизодите, в които участва Михримах, от гледна точка на кинематографията, притежават чудесна светлина. Както вече сме свикнали от първия роман на поредицата, със своя неподражаем стил Демет Алтънйелеклиолу разкрива умело житейския път и невинната душа на Михримах. Но всъщност моето читателско внимание беше привлечено и посрещна с възхита епизода с разказа за Исмаил от Алаийе. Живо и непосредствено е описано преживяното от него по време на подготовката на тайния коварен план на Ватикана. Всички онези сцени на изтезания, обичаите и нравите в двора на папата са толкова майсторски предадени, че човек остава изумен от всичко в тези редове. Този опит писателката явно е натрупала с предишните свои книги. Ще кажа, че ведно с успешното описание на османския дворец е успяла също така добре да опише и Ватикана. В същото време с тази част успява да създаде и постигне загадъчност на интригата и да достигне кулминация на вълнението.

Много точно и убедително чрез романа можем да видим прехода на Михримах от детството към съзряването. И как благодарение на страстта на Михримах към морето ставаме свидетели на пресичането на тези две истории. Вълненията на Михримах с първата й любов са описани много реалистично. Подготвените планове за срещи и попадането на любовта й в плен на предателски заговор са сред изненадите на книгата.

В същото време виждаме и как дъщерята на наложницата общува с личности, които са оставили имената си в историята. Пред нас изплуват образите на Хайредин Барбароса и Майстор Синан. Възможността да се погледнат историческите факти от различен ъгъл, през призмата на преживяното от тях, е примамливо за читателя.

Моите предпочитани страници са за любовта между Майстор Синан и Михримах. Започнала с едно чудесно и тайнствено запознанство в джамията „Айя София“, невъзможната им връзка разбива сърцата и на двамата. В края на книгата Майстор Синан е построил за своята единствена муза изключителна джамия, която е храмът на една романтична и поетична тайна. Тези страници в романа, посветени на чистата и невинна любов, са любимите ми.

Тъй като е разказ за дъщерята на Хюрем и е вдъхновен от истинските исторически събития, романът естествено разработва период, близък до историческото време в книгата Хюрем, московската наложница. Това по принцип е един от най-опасните моменти на романа – трябва да се избягва възможността за еднаквост, преодоляна от авторката умело, като се привлече вниманието върху различни събития, случващи се в едно и също време. Например убийството на принц Мехмет в Хюрем, московската наложница се споменава съвсем повърхностно, а тук е описано много детайлно.

В края на романа писателката ни запознава и със съвсем нов персонаж – Нурбану. Тя е дъщеря на венецианския дук, докарана в двореца, чиито преживяния там са са загатнати и предизвикват читателския интерес. По този начин Демет Алтънйелеклиолу ни насочва към следващата си книга.

В романа виждаме в нова светлина и Хюрем. Плод на копнежа й към родината, тя учи дъщеря си на руски език, тайно кръщава всичките си деца с руски имена. А безкрайната й обич към дъщерята на Сюлейман лежи непоколебимо в основите на романовия разказ.

Накрая бих искал да обърна внимание на детайла, че писателката умело включва в романовия поток историите на три магьосници, което придава допълнителен колорит на творбата.

Тази книга се различава от обикновените книги с продължения, защото дава възможност да се прочете и като самостоятелен роман, и като продължение на Хюрем, московската наложница. И мнението ми е, че непременно трябва да се прочете. За желаещите да проследят бляскавия живот в османския дворец, но и за тези, които ценят добре написаните истории за любов и страст, тъга и разочарование...


© Читателска рецензия от Асаби Кеди, блогър



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: litcompass
Категория: Изкуство
Прочетен: 170580
Постинги: 86
Коментари: 15
Гласове: 67
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031