Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2013 11:59 - Начо Христосков: Скрит оптимист съм.
Автор: litcompass Категория: Новини   
Прочетен: 761 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.12.2013 12:00


image
Начо Христосков
е роден през 1953 г. Завършил е българска филология в ШУ „К. Преславски“. От 1992 до 2000 г. е бил директор и управител на най-старото българско книгоиздателство „Христо Г. Данов“, Пловдив. От няколко години, както самоиронично се определя, „се труди като чиновник“ в отдел „Култура“ на община Пловдив. Автор е на книгите „Дъх на ягоди, полъх на любов и телеграма“ (1990) „Подхвърлянето“ (1995), „Слънчевото куче“ (2000), „От пролуката до гроба“ (2010)
Под печат е петата му книга „Разкази за Иван“.


Житейската и творческата Ви биографии не са безинтересни. Първата Ви книга е издадена през 1990 г., били сте на 36 години. Третата – през 2000 г., а четвъртата едва след 10 години – през 2010!?

Ръкописът на първия ми сборник с разкази престоя в изд. „Христо Г. Данов“ /на което по ирония на съдбата станах управител през 1992 г./ около 7-8 години. Не бях в образцови отношения с комунистическата власт и предполагам, че това е било главната причина той да бъде издаден едва през 1990 г.
А 10-годишния период между третата и четвъртата ми книга е не защото се бях отказал да пиша или поради някаква творческа свръхвзискателност. Причините са дълбоко лични и съкровени. За всички други периоди от досегашния си живот съм имал колебания и съмнения в тяхната смисленост, но за заниманията си през този – никакви, дори и за секунда!

„Разкази за Иван“ е петата Ви поред книга. Пет са сетивните системи, отключващи човешките рецептори – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Долавяте ли астрологическа връзка, предопределеност между петата Ви творческа рожба и тези пет знакови канала на възприятие?
Не съм се замислял... Ако съществува такава връзка, тя е извън моето съзнание. Вероятно припокриването на числото пет е случайност.

Персонажът на всеки от разказите в новата Ви книга носи името Иван. Защо избрахте това име, не някое друго?
При мен мисленето и обмислянето е по-дълго от самото писане. Замисълът ми беше да напиша книга за живота на средностатистическия човек в определено историческо време /около 23 години преход от комунизъм към демокрация/ и в определено географско пространство /България/. След като в съзнанието и въображението ми цялостната концепция беше готова, реших всеки от героите на 18-те истории да носи едно и също име – Иван. Причината за избора на това лично име е съвсем прозаична – то е едно от най-често срещаните в България. Отделен въпрос е, че съвсем съзнателно нито един Иван – макар и те да са на различна възраст, с различни професии, да живеят в различни по мащаб населени места – не съм обозначил с второ име или фамилия...

За кого мислехте повече при написването на книгата – за читателя Иван или за героя Иван? Кое е общото и кое е различното помежду им?
Мисля че има преливане от единия в другия. Макар и с различни лични съдби, попаднали в различни житейски ситуации и душевни състояния, и двамата се стремят да постигнат /всеки със свои средства, разбира се/ онази толкова желана от всяко човешко същество хармония със себе си и заобикалящия го свят.

Докъде се простира истинността на разказите Ви и къде започва художествената измислица? Имат ли прототипи героите Ви?
За мен са важни художествената убедителност и автентичност. Поне стремежът ми е бил такъв. Така нар. „житейска правдоподобност“ са за журналистиката и документалистиката. Героите ми нямат конкретни прототипи. Според мен измислените от автора истории, заселени с видените от въображението му герои и подчинени на предварително родените от ума му идеи и послания, изглеждат и се възприемат като най-истински.

Надгражда ли новата Ви пета книга „Разкази за Иван“ посланията към читателската аудитория от предишните четири?
В словото си при получаването на Нобелова награда за литература един от най-големите писатели – хуманисти на 20-ти век, французинът Албер Камю, заявява: „Ролята на писателя е да бъде не на страната на тези, които правят историята, а на онези, които я изтърпяват“. Всички хора от всички географски точки на света, включително и ние, българите, имаме право на щастие. Без хуманни условия и нагласа, без хуманни послания, постигането на това право ще бъде все по-трудно осъществимо. Но това не означава, че съм песимист. Напротив, скрит оптимист съм. Поне така ми се ще да е. А дали това се е получило в скромното ми досегашно литературно творчество – могат да кажат единствено читателите.

Цивилизационният сблъсък между комунизъм и демокрация през Вашите очи – отломките и наследството за децата ни?
Комунизмът навсякъде показа своята неестественост и икономическа неефективност за по-доброто живеене на хората. Не че демокрацията е съвършена и сама по себе си гарантира индивидуалното благополучие. В България през 45-те години комунизъм и 23-те години фасадна демокрация практическото управление, реалният обществен живот, личностното поведение, манталитет и ценностна система бяха доведени и все още са в някакви гротескови преувеличения и деформации. А цялостният манталитет и на управляващи, и на управлявани е най-трудно и бавно променящото се нещо. Отломките от него, за съжаление, падат и ще продължават да падат върху главите на децата ни и да ги тласкат към Терминал 2 на летище София.

Книгата излиза точно преди Рождество Христово. Дали съвременният българин се явява почитател на Св. Йоан /Иван/ в трапезата, или негов подражател в доброто?
От библейската легенда се знае, че Св. Йоан е Предтеча и Кръстител на Исус Христос. Водил е аскетичен живот край бреговете на р. Йордан. Заради благочестивия си живот и дейност, по заповед на цар Ирод е бил затворен в тъмница и наказан с отсичане на главата. Мисля че за по-голямата част от днешните просветени българи трапезата е само фон, иначе дълбоко в душата си те искрено почитат светеца Йоан, търсят доброто и заслужават повече светлина в ежедневието си.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: litcompass
Категория: Изкуство
Прочетен: 133337
Постинги: 86
Коментари: 15
Гласове: 67
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930