Хубертови са едно съвсем обикновено семейство. Майката се дразни от леля Урсула, която всъщност не й е никаква леля. Таткото не обича загадките, но вкъщи непрекъснато се случват странни неща. Баба Агата обича да си спомня за първата любов и никак не обича морски свинчета. Шестгодишната Вероника има приятел Лукаш и нищо не й липсва... освен че си няма дядо. И ако щете вярвайте, но за Коледа получава колет чак от Хаити и в него намира най-забавния и най-странен дядо на света!
Е, как Ви звучи?
Всичко това въображението на ненадминатия Павел Шрут претворява в 366 истории за всеки ден от годината за всяко дете.

В едно свое интервю (www.citarny.cz) писателят, поетът и преводачът Павел Шрут споделя: „Докато пиша, трябва да изпитвам радост. Дори и само за да предам радостта си на другите. Няма нищо по-скучно от скучната книга за деца...“

Успехът на „Вероника и кокосовият дядо“ се дължи на умелото преплитане на живия и остроумен текст (Павел Шрут) със забавните илюстрации (Галина Миклинова) – очевидно е, че текстът и илюстрациите са създавани едновременно. На пръв поглед книгата е конструирана като мозайка от фрагменти, проследяващи ден след ден живота на малката Вероника, пред която се открива един съвсем нов свят: това е годината, когато тръгва на училище. Постепенно мозайката се нарежда в цялостен разказ, обединен от мечтата на Вероника да си има дядо. Като се опира върху фантазията (най-вече чрез образа на кокосовия дядо), авторът умело съчетава играта на въображението с напрежението, контраста с изненадата. Малкото дете – читател или слушател – лесно ще се ориентира в хода на времето благодарение на кратките епизоди, които плавно преминават един в друг, пресъздавайки различни ситуации и преживяванията на героинята. Достойнство на книгата е, че авторът не представя само идиличните моменти от живота на малкото дете, но докосва и някои дисхармонични акорди, които не са разрешени в сантиментален тон, а са погледнати откъм смешната им страна.

С увлекателното си повествование и свежите илюстрации, поднесени с приятно чувство за хумор, книгата представлява интерес и за малкия български читател. Шрут умело комбинира ежедневни случки и включва поучителни и образователни моменти. Заслугата на преводачката Гинка Бакърджиева е видна, поемайки предизвикателството да се справи не само с неизбежните трудности при предаването на реалиите, но и с езиковите игри. Освен с обичайните преводачески техники в някои „епизоди“ адаптацията е наложителна с оглед на новия културен контекст:

„Буквата Ф не е важна

Лукаш също й написа писмо
с печатни букви и го изпрати
по въжената поща:
ИДВАМ ВЕДНАГА.
НО НЯМА ДА СЪМ САМ!!!
И НЕ СЕ ПИШЕ ФКЪШТИ,
А ВКЪЩИ!!!
НА ТОВА МУ СЕ ВИКА ФАЛ!

Вероника засрича писмото и се нацупи:
— Лукаш пак се перчи!
— Всички момчета се перчат – обясни
кокосовият дядо. – Иначе Лукаш е свястно
момче. Но не знае, че Ф не е важно.
— Нали? Нали не е важно?! –
мрънкаше Вероника.
— Не в важно! – отсече кокосовият
дядо. – Освен в думата ФУТБОЛ!“

© Из „Вероника и кокосовият дядо“

Aко тази статия Ви е харесала, последвайте ни на нашата страница или във фейсбук , където можете да намерите повече за четенето, интересни инициативи, книги и награди за литература.